Когато правим и не се нуждаем от нова фраза, за да опишем реалността
В последния си бюлетин твърдях, че е неподходящо неудобно думата „плагиатство“ да бъде се прилага както за кражба на чужди идеи, така и за копиране, може би случайно, на шаблонен текст без цитиране на неговия източник. До степента, в която повечето биха сметнали първото за грубо нарушение, а второто по-скоро за мързелива погрешна стъпка, английският ще се възползва от използването на различен термин за него.
Това също носи споменавайки, че начинът, по който използваме и обработваме думата „плагиатство“, ни дава няколко урока за езика и обществото в по-широк план. От една страна, думата може да се приеме като проверка на реалността спрямо видна идея относно езика. Казано просто: Да, специфичните речници могат да канализират начина, по който мислим, но само до ограничена степен.
Идеята, че езикът влияе на мисълта, се нарича хипотезата на Сапир-Уорф . Един от нейните титулярни поддръжници, Бенджамин Лий Уорф, отбеляза например, че на езика на хопи думата за водата, която пиете, е различна от думата за вода в природата, като например в езеро. За него тази разлика предполага, че хопите обработват реалността по различен начин от англоговорящите и че в по-широк план:
Потребителите на подчертано различните граматики са насочени от техните граматики към различни видове наблюдения и различни оценки на външно сходни актове на наблюдение и следователно не са еквивалентни като наблюдатели, но трябва да стигнат до малко по-различни възгледи за света.
Оттогава психолозите многократно показват, че разликите в начина, по който речниците на езиците обозначават опита, обуславят много малки разлики в мисловните модели. На руски например няма една дума за синьо, а две: една за по-тъмно синьо и една за по-светло синьо. Експеримент показа, че това наистина прави руснаците, когато им бъде представена градация от тъмно към светло синьо, малко по-чувствителни към точката на преход между двете. Наличието на изрични етикети за двата нюанса предупреждава малко по-точно за разликата между тях.
Но отново, това са много малки разлики във възприятието. Нито един експеримент не е демонстрирал, че различията в езика засягат умовете ни толкова дълбоко, че да доведат до значително различни възгледи за света. Културата – т.е. реалността – прави това, а не спецификата на това колко тясно или широко се прилага дадена дума.
подобен списък (откакто е премахнат) от Центъра за превенция, застъпничество и ресурси на университета Brandeis подчертава първо човек език до такава степен, че човек би трябвало да се отнася към жертвите на земетресение като хора, преживели земетресение. И в двата случая идеята е да се избегне есенциализиране на хората като страдащи или жертви.Проблемът с терминологията като тази е, че тъй като съответствието между думите и реалността винаги е само приблизително , тези нови начини на говорене няма да повлияят на разбирането ни за света. Да кажем, че някой „има“ увреждане, едва ли ни отвлича вниманието от факта, че човекът по своята същност страда поради това – това е заложено в самата концепция за увреждане, независимо дали произнасяме глагола или не. По същия начин, казвайки, че някой е преживял земетресение, никога няма да промени нашето възприятие, че човек, чийто дом е превърнат в развалини, е жертва. (Няма значение, че не е ясно каква би била ползата, ако наистина се случи.)
Нашето обсъждане на „плагиатството“ също е полезно, тъй като показва, че има моменти, когато яснотата прави полезно добавянето на нова дума или фраза към нашия речник. Например, имаше време само преди няколко десетилетия, когато нямаше установени термини за „сексуален тормоз“ или „изнасилване на среща“. Хората обикновено разбират „изнасилване“ и „сексуално насилие“ като насилствени атаки от непознати. Това, което сега наричаме изнасилване на среща, често се отхвърляше от обществото като „не е истинското нещо“.
Идеята беше вградена както в нашия език, така и в нашата култура. Всеки фен на стари пиеси и филми е виждал жени, изобразени като предупреждаващи се една друга с щракане на езика за мъже, които са „всички ръце“ или подобни. Една от най-ужасните песни на Бродуей, за които знам, е в превозното средство на Фил Силвърс от 1951 г. „Top Banana“, когато жена пее песен „I Fought Every Step of the Way“ за това, което сега познаваме като изнасилване на среща, но го отхвърля като нещо, което тя просто трябваше да изтърпи. Много по-добре е сега да имаме ясни етикети за случилото се с този герой. (По жестока ирония на съдбата, актрисата, която изпя песента, Роуз Мари, я видя и другите й номера, изрязани от филмовата версия, след като тя отказа авансите на продуцента.) Последвалото приемане на термините „изнасилване на среща“ и „сексуален тормоз“ очевидно не е накарал подобни действия да изчезнат. Но това улесни тяхното обсъждане, осъждане и наказателно преследване.
насърчиха откровено разделение между двете подгрупи чернокожи американци и бяха свързани с антиимиграционни активисти. Не мога да вървя до тях. Въпреки това, ако това разделящо напрежение изчезне и това, което остане, е изричен термин за чернокожите американци, произлезли от робство, това ще бъде полезно за много дискусии. Оспорвам твърденията, че всички чернокожи американци трябва да маршируват под един и същ етикет, защото цветът на кожата означава изживяване на расизъм, независимо дали корените му са в Гана или Гари, Индия. Расизмът е ненужно мрачен и неконструктивен основен камък за расова самооценка, особено в 21-ви век.Объркаността на термина „плагиатство“, който обсъдихме миналата седмица, ни показва, че да говориш означава винаги да си наясно не само със стила на Уебстър дефиниции, но на жужащото богатство на контекста. И също така показва, че понякога все още може да бъде полезно да подсилим този контекст чрез добавяне на допълнителни, полезни етикети към нашия съществуващ запас. Във всяка дума има, както винаги, свят.
