Когато правим и не се нуждаем от нова фраза, за да опишем реалността

В последния си бюлетин твърдях, че е неуместно неловко думата „ плагиатство “ да бъде се ползва както за кражба на непознати хрумвания, по този начин и за прекопирване, може би инцидентно, на еднообразен текст без цитиране на неговия източник. До степента, в която множеството биха сметнали първото за жестоко нарушаване, а второто по-скоро за мързелива неправилна стъпка, британският ще се възползва от потреблението на друг термин за него.

Това също носи споменавайки, че методът, по който използваме и обработваме думата „ плагиатство “, ни дава няколко урока за езика и обществото в по-широк проект. От една страна, думата може да се одобри като инспекция на действителността по отношение на видна концепция по отношение на езика. Казано просто: Да, характерните речници могат да канализират метода, по който мислим, само че единствено до лимитирана степен.

Идеята, че езикът въздейства на мисълта, се назовава хипотезата на Сапир-Уорф. Един от нейните титулярни поддръжници, Бенджамин Лий Уорф, означи да вземем за пример, че на езика на хопи думата за водата, която пиете, е друга от думата за вода в природата, като да вземем за пример в езеро. За него тази разлика допуска, че хопите обработват действителността по друг метод от англоговорящите и че в по-широк проект:

Потребителите на очебийно другите граматики са ориентирани от техните граматики към разнообразни типове наблюдения и разнообразни оценки на външно сходни актове на наблюдаване и затова не са еквивалентни като наблюдаващи, само че би трябвало да стигнат до малко по-различни възгледи за света.

Оттогава психолозите неведнъж демонстрират, че разликите в метода, по който речниците на езиците отбелязват опита, обуславят доста дребни разлики в мисловните модели. На съветски да вземем за пример няма една дума за синьо, а две: една за по-тъмно синьо и една за по-светло синьо. Експеримент сподели, че това в действителност прави руснаците, когато им бъде показана последователност от мрачно към ярко синьо, малко по-чувствителни към точката на преход сред двете. Наличието на експлицитни етикети за двата нюанса предизвестява малко по-точно за разликата сред тях.

Но още веднъж, това са доста дребни разлики във усещането. Нито един опит не е показал, че разликите в езика засягат мозъците ни толкоз надълбоко, че да доведат до доста разнообразни възгледи за света. Културата – т.е. действителността – прави това, а не спецификата на това какъв брой тясно или необятно се ползва дадена дума.

сходен лист (откакто е премахнат) от Центъра за предварителна защита, покровителство и запаси на университета Brandeis акцентира първо човек език дотам, че човек би трябвало да се отнася към жертвите на земетресение като хора, претърпели земетресение. И в двата случая концепцията е да се избегне есенциализиране на хората като страдащи или жертви.

Проблемът с терминологията като тази е, че защото сходството сред думите и действителността постоянно е единствено почти, тези нови способи на говорене няма да повлияят на разбирането ни за света. Да кажем, че някой „ има “ увреждане, надали ни отвлича вниманието от обстоятелството, че индивидът по своята същина страда заради това – това е заложено в самата идея за увреждане, без значение дали произнасяме глагола или не. По същия метод, казвайки, че някой е претърпял земетресение, в никакъв случай няма да промени нашето усещане, че човек, чийто дом е трансфорат в отломки, е жертва. (Няма значение, че не е ясно каква би била изгодата, в случай че в действителност се случи.)

Нашето разискване на „ плагиатството “ също е потребно, защото демонстрира, че има моменти, когато яснотата прави потребно прибавянето на нова дума или фраза към нашия речник. Например, имаше време единствено преди няколко десетилетия, когато нямаше открити термини за „ полов тормоз “ или „ обезчестяване на среща “. Хората нормално схващат „ обезчестяване “ и „ полово принуждение “ като насилствени офанзиви от непознати. Това, което в този момент назоваваме обезчестяване на среща, постоянно се отхвърляше от обществото като „ не е същинското нещо “.

Идеята беше вградена както в нашия език, по този начин и в нашата просвета. Всеки почитател на остарели пиеси и филми е виждал дами, изобразени като предупреждаващи се една друга с щракане на езика за мъже, които са „ всички ръце “ или сходни. Една от най-ужасните песни на Бродуей, за които знам, е в транспортното средство на Фил Силвърс от 1951 година „ Top Banana “, когато жена пее ария „ I Fought Every Step of the Way “ за това, което в този момент познаваме като обезчестяване на среща, само че го отхвърля като нещо, което тя просто трябваше да изтърпи. Много по-добре е в този момент да имаме ясни етикети за случилото се с този воин. (По жестока подигравка на ориста, актрисата, която изпя песента, Роуз Мари, я видя и другите й номера, изрязани от филмовата версия, откакто тя отхвърли задатъците на продуцента.) Последвалото приемане на термините „ обезчестяване на среща “ и „ полов тормоз “ явно не е предиздвикал сходни дейности да изчезнат. Но това улесни тяхното разискване, наказание и наказателно гонене.

насърчиха искрено разделяне сред двете подгрупи чернокожи американци и бяха свързани с антиимиграционни деятели. Не мога да ходя до тях. Въпреки това, в случай че това разделящо напрежение изчезне и това, което остане, е експлицитен термин за чернокожите американци, произлезли от иго, това ще бъде потребно за доста полемики. Оспорвам изказванията, че всички чернокожи американци би трябвало да маршируват под еднакъв етикет, тъй като цветът на кожата значи преживяване на расизъм, без значение дали корените му са в Гана или Гари, Индия. Расизмът е излишно тъмен и неконструктивен главен камък за расова самокритика, изключително в 21-ви век.

Объркаността на термина „ плагиатство “, който обсъдихме предходната седмица, ни демонстрира, че да приказваш значи постоянно да си наясно освен със стила на Уебстър дефиниции, само че на жужащото благосъстояние на подтекста. И също по този начин демонстрира, че от време на време към момента може да бъде потребно да подсилим този подтекст посредством прибавяне на спомагателни, потребни етикети към нашия действителен ресурс. Във всяка дума има, както постоянно, свят.